понеделник, 18 януари 2010 г.

Траянови врата (Щипон) – трета част

<< към втора част

Представа за дебелината на стените може да получите от следващата снимка:


Крепостта е изградена от тухли и камък




Вътрешен вход



Крепостна стена



Арка към задната част на крепостта



Вход към подземен тунела


Крепостта е паметник на културата от национално значение, а местността е категоризирана като "историческо място".
До към XIX век близо до укрепленията е имало изградена огромна за времето си триумфална арка. През нея е могъл да мине копиеносец на кон с вдигнато копие. Нейна рисунка е направена в началото на XVIII век:

Триумфална арка при Траянови врата
(рисунка от около 1700 г., Източник Уикипедия)


След битката няма кой да спре българските войски и за кратко време са отвоювани североизточна България, както и земите до Солун и източното крайбрежие на Адриатическо море. Ето как е изглеждала България през 997 г. (нарочно за източник е ползвана англоезичната Wikipedia), когато Самуил приема титлата цар:

България при цар Самуил, източник англоезичната Wikipedia


На Византия и са нужни много време да се съвземе от последиците след битката при Транови врата. Императорът три години се бори срещу вътрешни бутове целящи свалянето му от престола, но успява да се справи. Постига и военни успехи срещу арабите, което му дава възможност да прехвърли основните бойни действия срещу България.
За България началото на царуването на Самуил е белязано с паритет на силите с Византия. През новото хилядолетие обаче поредица от военни грешки и предателства бързо стопяват българската територия. След беласишката битка (29 юли 1014 г.) император Василий II пленява и ослепява между 14 и 15 хиляди български бойци. Гледката им предизвиква смъртта на цар Самуил. Почвата, подготвена от братоубийството на Арон, довършва останалото. Синът на Самуил царува съвсем кратко време, убит от братовчед си Иван Владислав. Като цар Иван Владислав отново ползва убийство за политически цели, без това да му носи успех. Неговата смърт бележи края на Първата българска държава. Някои историци приемат че синът на цар Иван Владислав – Персиан e коронясан за следващ цар под името Персиан II и е царувал няколко месеца до залавянето му от византийците.

Публикувано от Plamen Angelov в 20:35 0 коментара
Етикети: , ,

неделя, 17 януари 2010 г.

Траянови врата (Щипон) – втора част


<< към първа част

Краят на царуването на Петър I не е така блестящ както началото. България е притисната от две страни и не е в състояние успешно да се защитава срещу външни врагове. Следващият цар Борис II след кратко управление е пленен от византиците и според тях престава да съществува легитимна българска държава. Обаче за синовете на комит Никола надеждата не е загубена – България има законен владетел дори и той да е в плен, и затова повеждат борба със собствени сили. Успехите им привличат както последния преславски патриарх Дамян, така и избягалите от плен Борис II (убит при пресичане на границата) и брат му Роман, но в същото време тревожат Константинопол. И последното е естествено, защото това не е "славянска", още по-малко "македонска" държава – нейната власт е от българския царски Крумов род, духовната власт е на българската православна църква, военните названия и титли са български, несрещани в други съседни държави. Затова всички съвременници и извори схващат държавата като българска и до последно царете й се титлуват “самодържец български” (Битолски надпис, между 1015 и 1018 г.)
За да приключи с покоряването на България, византийския император Василий II лично повежда воиската си към Средец (днешна София). Рядко император пряко ръководи военни действия – това е опасно и за живота му и за трона му, но е сигурен знак че целта е изключително значима и че най-добрите и многобройни военни сили са отделени за операцията.
Първият провал на военната мисия е неуспешната 20 дневна обсада на Средец (25 юли – 14 август 986 г.). Но той е незначителен в сравнение със случилото се три дни дни по-късно. На 17 август 986 г. оттеглящата се византийска войска (по различни оценки от 30 хиляди до 60 хиляди) е пресрещната при прохода Траянови врата (Щипон) и напълно разгромена от българите. Единствено личната императорска охрана и самия император като по чудо се спасяват с бягство.


Паметник по случай 1000 годишнината от битката при Траянови врата
(намира се по пътя за крепоста)



Карта на военните действия (източник: англоезична Wikipedia, автор Kandi, лиценз GNU Free Documentation License)


Българските историци са единодушни, че битката е водена от Самуил (виж картата) в качеството му на военачалник, като по същото време Роман е “де юре” цар. Щабът на самуиловата армия се е намирал в крепостта Щипон (Траянови врата). През 2006 г. на входа й е поставена възпоменателна плоча.


Възпоменателна плоча
(Забележка: обърнете внимание че Самуил приема титлата цар единадесет години след битката - през 997 г., след смъртта на Роман)


Самата крепост (40 метра ширина и 90 метра дължина) е била част от цялостна фортификационна система. Построена е върху естествено защитено възвишение, заобиколено от река и гора. До днес са запазени оградни зидове с до 4 метра височина и ширина 2.20 метра, останките от 6 входа, 3 кули и подземен тунел. Крепостните кули са с вътрешни сводови проходи, оръжейни ниши и височина до 6 метра.


От вътре на крепостта: арките на главния вход



От вътре на крепостта: лявата арка на главния вход



От вътре на крепостта: дясната арка на главния вход



Ниша


към трета част >>

Публикувано от Plamen Angelov в 19:26 2 коментара
Етикети: , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)