четвъртък, 29 април 2010 г.

Съкровището от Галиче (1 част)

В околностите на с. Галиче, Бялослатинско, област Враца през 1918 г. е открито сребърно съкровище. Според трудно проверяеми данни една жена случайно намерила 24 позлатени сребърни апликации - фалери (кръгли пластинки), но докато официалната власт разбере, са останали само 14 броя. Последните, съгласно тогавашните правила, са били предадени в Националния археологически музей.
Историците и археолозите ги класифицират като тракийска торевтика от т.н. предримски период, представен и с други паметници на културата: Севтополис, Кабиле, гробниците при Казанлък и Свещари, съкровищата от Панагюрище, Якимово, Кралево и Равногор и други.
Датировката му е II в. пр. Хр., но не е установено еднозначно дали съкровището е било заровено от местните траки по време на келтските нашествия (до II в. пр. Хр.) или по късно при римските завоеватели.
Самите фалери вероятно са местно производство, изработени от предварително приготвена матрица. Всичките са изпъкнали, като повечето от тях са украсени с растителни елементи – листа и розети, а само на две от фалерите има други изображения – на едния е жена, а на другия - конник.


Фалера с женски бюст


Релефният женски образ, вероятно на богиня, е върху най-голямата фалера с диаметър 18,3 см. Косите й са сплетени на две дълги плитки, а цялата шия е плътно закрита от 8 шийни обръча (торкви) поставени един над друг. Дрехата е с презрамки леко свалени на раменете, като те и деколтето са допълнително украсени с триъгълници. Самата дреха пада на много лъкатушни гънки по гърдите, а пищните форми подсказват, че е богиня на плодородието. Над раменете й има две птици – може би орли или ястреби. Краката им са във въздуха, въпреки че крилата им не са разперени.
Фризурата от две плитки и многобройните торкви не се срещат при други женски изображения от Мизия, и затова се възприемат като белези за различна етническа принадлежност и келтско влияние.


Фалера с растителни елементи 1



Фалера с растителни елементи 2



Фалера с растителни елементи 3


към втора част >>

четвъртък, 22 април 2010 г.

Средновековно съкровище, с. Дружба, Видинско

За първи път видях средновековното съкровище от с. Дружба, Видинско преди няколко години (септември 2006 г.) в НИМ, София. То е от четири предмета с разнороден стил на изработка: чаша, прочелник (накит за глава, който за разлика от диадемата, се формира от плочки предимно в предната част на главата, пришити върху лента, която се завързва или закопчава на тила) и две гривни. Съкровището е датирано от XIV век и е изработено от злато и сребро.
Въпреки че още тогава направих снимки, не успях да намеря подходяща информация и затова отложих публикуваното – съкровището очевидно бе познато добре само на специалистите.


Чаша, поглед отгоре


Съвсем наскоро обаче ми попадна статията на В. Павлова «Към въпроса за средновековните прочелници от XIII - XIV век», публикувана 2009 г. в който доста място е отделено за видинския прочелник, съставен от (цитирам и илюстрирам с мои снимки): “сребърни позлатени триъгълни пластинки, свързани с шарнири по наклонените страни.


Прочелник


В основата на две пластинки са запазени по шест двойки петличета, през които е нанизана тънка тел. На нея са окачени капковидни кухи висулки (на една апликация са запазени пет) обрамчени със ситни „пъпчици".


Капковидни висулки


Пластинките се редуват според разположението им по дължината на накита и съответната им украса (нанесена чрез изчукване), която изпълва цялата повърхност. Върху едните са изобразени лъв в ход, виещ се ластар и лилия, а върху другите - дракон със завито змийско тяло в рамки от „пръстенчета" и „пъпчици".


Една от пластинките


. . . Накитът от Видинско, въпреки че е частично запазен, е изключително интересен и поради своя състав и изобразителен репертоар повдига въпроси относно датировката и мястото на производството му. Веднага трябва да се отбележи, че той принадлежи към по-сложните съставни
украшения. . . . Стилистиката на изображенията (твърде декоративното третиране, разчленяването на детайлите, подчертаната изразителност) насочва към паметници, изработени или повлияни от готическия стил на XIII в. Наред с това, към по-ранна датировка насочва и състоянието на частично запазения накит - пластинките са фрагментирани, дупчиците са пробити допълнително, без оглед на украсата. Всичко това свидетелства за дълга употреба. Известно е, че скъпите вещи, а най-вече накитите, са предавани по наследство или пък пазени като благороден метал и времето на производство е различно от времето на тяхното укриване. Предполагам, че подобна е съдбата и на „видинския" накит, който е попаднал в съкровището към края на XIV в., ала изработката му сочи по-ранно време.”

Добавено 2011 г.
Ето и снимки на двете гривни.


Гривна



Гривна