четвъртък, 30 септември 2010 г.

Боровското съкровище – част от трако-египетската връзка?

Вместо увод
Тракийското съкровище, открито случайно през 1974 г. близо до с. Борово, Русенско, е добре известно.



Боровското съкровище (без ритона с протоме на кон), НИМ. Всичките съдове са сребърни с позлата и са изработени през ІV в. пр. Хр.


Трите ритона (с протоме на кон, сфинкс и бик), каничката-ритон и купата са изследвани и описани от най-видните български траколози.



Ритон с протоме на кон




Ритон с протоме на сфинкс (лъв с човешко лице)




Ритон с протоме на бик




Каничка-ритон




Сребърна купа с позлата. На дъното има сцена “Грифон напада кошута”


Прави впечатление обаче, че изследванията и описанията са доста подробни от гледна точка на самата тракийска култура и няма съществен коментар за връзката на траките с останалия свят, с изключение становищата относно класическия (разбирай елинистичния) стил на изработка. В частност няма ясно обяснение (поне аз не съм го срещал) дали изобразяването на сфинкс в боровското съкровище е свързано с контактите на траките с древен Египет или с гръцката митология (където сфинкса се появява като египетско влияние).

I. Какви са фактите относно ритона с протоме на сфинкс от Боровското съкровище:
1. На средния фигурален фриз на каничката-ритон има изобразени ритони с протоме на сфинкс и кон, без да има останалите съдове от съкровището.



Изображението на ритона с протоме на сфинкс




Изображението на ритона с протоме на кон


2. От цялото съкровище само на три предмета има нанесени надписи - по шийката на каничката, по корема на коня на и по корема на сфинкса.
3. Ритоните с протоме на сфинкс и кон имат еднакви вертикални украси на рога, за разлика от хоризонталната украса на ритона с бик.
4. Устията на каничката, ритоните с протоме на сфинкс и кон имат еднаква украса – т.н. “вълчи зъби”, като аналогична украса има и на купата.
7. Сфинксът е най-големия от известната до момента тракийска торевтика.

Всички тези факти подсказват, че ритоните с протоме на кон и сфинкс, заедно с каничката ритон имат и самостоятелно значение в Боровското съкровище, без това да ги противопоставя на останалите два предмета.

II. Сфинксът в тракийската торевтика – малка извадка

1. В Панагюрското съкровище (края на IV и началото на III в. пр. н.е.) дръжките на антропоморфните канички – ритони завършват със сфинкс.



Един от сфинксовете в Панагюрското златно съкровище


2. На двете обици на “тракийската принцеса” от Могиланската могила също има сфинкс.



Сфинксът на обица от Могиланската могила


3. В Маврова могила през 2000 г. е намерен златен пръстен-печат с вдълбана фигура на крилат сфинкс. Датиран е от втората половина на ІV век пр. Хр.



Пръстен-печат от Маврова могила


Освен това в Рогозенското съкровище се срещат изображения на грифони (тялото им е еднакво, но главата им е различна в сравнение със сфинкса). Изводът е ясен – сфинксът не е случайно или изолирано явление в тракийската торевтика.

III. Кратка справка за символните значения на сфинкса, коня и бика
Египетският сфинкс се асоциира с царство и слънчевото божество. Съвършенно друга символика има сфинксът в гръцката митология. В цикъла от разказите за Едип сфинксът е демонично същество, олицетворение на нещастието (давал на хората труднорешима загадка и след като не получавал правилния отговор ги изяждал, а когато тя била разгадана, сфинксът се самоубил).
Конят е особено популярен сред траките като животно и като символ, олицетворяващ царската власт.
Бикът като символ обикновено означава мъжкото начало в природата, силата, плодовитоста, царския сан.
Общият белег на тези алегорични фигури е царския признак и не ми е известна причина по която майстора или поръчителя на боровското съкровището да са търсили в сфинкса демонична изразност.

Заключение
Учените са намерили доказателства за контакти между траки и египтяни преди хиляди години. Например в България са открити няколко скарабея, единият от които е надписан с името на египетски фарон, царуващ преди около 4000 г. Освен това има езикови сходства, общи топоними, мотиви за търговия и културни паралели между двете общности. Цялостната картина на взаимотношенията им обаче е още далеч от детайлно разбиране.
В този контекст не е изключено образността на сфинкса в боровското съкровище да е свързана с египетския смисъл на символа, въпреки изобразяването му с крила, характерно повече за гръцкия стил. Аргумент за това трябва да се търси в съпоставката с другия основен ритон в сервиза – този с протоме на кон. Благородността и царствената осанка на това животно (а също така и аналогичните черти на бика) трудно се съчетават с демонично същество от гръцката митология.