вторник, 29 ноември 2011 г.

Църквата “Св. в.м. Георги” в Одрин – късче от България

Гр. Одрин е преминал през много перипетии в дългото си съществуване. Основан като тракийско селище, провъзгласен за град при римския император Адриан, става столица на Османската империя от XIV век до превземането на Константинопол през 1453 г. Но и след това значението му е изключително голямо и има сведения, че през първата половина на XVIII век Одрин е четвъртия по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Балканската и Междусъюзническата войни в началото на миналия век пораждат масова изселническа вълна, стопила значителното тогава население с българско самосъзнание, а след това и обектите свързани с България. До днес са се запазили само сградата на бивша мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” превърната в сиропиталище, българско военно гробище и само две църкви. За сравнение в края на XIX в. в четирите одрински квартала заселени предимно с българи е имало 17 действащи православни църкви и параклиси.
Удивителното e че половината от съхранените обекти: гробището и българската църква “Св. в.м. Георги” (както е изписано на нейния вход) са оцелели благодарение на родолюбието на един потомствен българин - Филип Иванов Чакърък (1931-2006). Той е пожелал да бъде погребан в запуснатото военно гробище, където от средата на миналия век никой не е ползвал и общинарите били готови да сменят статута на земята и разрешат застрояването й.



Българската църква “Св. в.м. Георги”


Самата църква е трикорабна базилика с обща площ 320 кв. м., построена през 1880 г. във възрожденски стил. В началото богослужението е извършвано на гръцки език, но под натиска на българската общественост в областта е заменено със служба на български език.
До 1940 г. в църквата е имало български свещеник, но след неговата смърт обредите са разредени, а по-късно и прекъснати. Въпреки затворените врати, Филип Чакърък на доброволни начала е поел поддържането на църковната постройка няколко десетилетия. За да има кой да се грижи за храма и занапред изпраща единия си син – Александър, в България за да завърши Богословския факултет. Филип Чакърък става инициатор и на реставрацията на църквата. Възстановеният храм е тържествено открит и преосветен на 9 май 2004 г. в присъствието на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобурготски. От тогава до днес в нея служи сина му - отец Александър Чакърък заедно със своята съпруга Мария, която помага при нужда.



Паметна плоча за преосвещаването на църквата


Църквата “Св в.м. Георги” се развива и като духовен център. През 2007 г. на втория етаж е обособена библиотека, а на следващата година читалище “Просвета” в гр. Свиленград открива единствения български филиал на читалище извън територията на Р България. То приютява не само читателите и приятелите на книгата, но и вокален камерен състав, компютърен клуб, неделно рисувателно училище и други.



Табелата на читалището вътре в църквата


Пъстрата мозайка на това малко късче от България се допълва и от етнографска изложба „Делници и празници на българите в Одринска Тракия” от дарени експонати.
Църквата се посещава не само от местни жители, но и от много туристи. Поради забързания си график те често пропускат да обърнат внимание на една уникална икона на Света Троица. Погледната от три различни ъгъла на нея могат да се видят отделно рисуваните Бог Отец, Исус Христос и Светия Дух.



Бог Отец (поглед отляво)




Исус Христос (поглед отдясно)




Свети Дух (поглед отпред)


Обърнете внимание, че според канона иконите са плоски изображения не съдържащи измислици (т.е. сюжетите им са видяни). Доколкото от Света Троица само Исус Христос се е показал на хората, строго канонично е само неговото изображение.
А ето и още малко снимки от църквата:



Свети Георги изобразен по източната традиция – млад мъж, без тежки доспехи и без шлем




Икона на Исус Христос




Св. Йоан Предтеча (Св. Йоан Кръстител)

сряда, 7 септември 2011 г.

Шабленски фар

Тръгнах към фара на нос Шабла с изострено любопитство от информациите за няколко “най”:
- най-старият и най-високият фар у нас;
- намира се в най-източната точка на България и понастоящем е и най-северния наш фар;
- само той е боядисан в два цвята (червено и бяло).



Шабленският фар



Тези дадености всъщност донякъде са естествени, тъй като нос Шабла много отдавна е важен навигационен ориентир в Черноморието, намиращ се приблизително на средата на пътя от устието на река Дунав до Босфора. Някои учени предполагат, че още преди новата ера е била поддържана “огнева стража”, а кула с постоянен огън може да е построена по времето на император Юстиниан I (527-565 г.). Основание за последното е архитектурата на основата на фара и зидарията от розов хоросан, както са правени римските и византийските сгради. Част от шабленци считат че фара е умалено копие на Александрийския фар (едно от седемте чудеса на древния свят, съществувал от 280 г. пр. Хр. до 1375 г). Всички тези догадки обаче не са еднозначно потвърдени.



Основата на фара


Документираната история на фара започва от втората половина на ХVІІІ век. През 1786 г. австрийския военен разузнавач Венцел фон Броняр е докладвал: "Край този бряг . . . ставали много корабокрушения, в края на краищата Портата издигнала . . . висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчния фар . . .".
Запазено е и описание на камък от градежа на фара с дата 1182 г. по ислямското летоброене, съответстваща на 1769-1770 г. Също така има рисунка от 1844 г. на която фаровата кула е изобразена без караулката от южната страна на фара.
По време на многобройните войни между Турция и Русия фара е повреден и изоставен за известно време. Възстановяването му става през 1856/7 г., като платена цена за извършената работа подсказва, че фара не се изгражда наново, а е ремонтиран основно.
Съвременният си вид (с металната укрепваща конструкция и оцветяване в бяло и червено) фара придобива през 1934-1935 г. докато е в пределите на Румъния.
Ето и съдържанието на информационата табела за фара:

“Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура.
Официално влиза в експлоатация на 15 (27) юли 1857 г. Основата на съоръжението е квадратна база с ширина 8.80 м, височина 10 м и дебелина на стените 1.5 м. В сечението на пиластрите, поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 м. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Височната на централният купол от пода на основата до най-високата му част е 7.8 м. Той поддържа осем стенна кула с височина 17 м. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката. Интерес представлява гръмоотвода – най-високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен.
В западната стана е вграден султански монограм (тугра) на султан Абдул Меджид управлявал империята в периода 1839-1861 г. В превод написаното гласи:
“Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид”.
Възстановяването на фара Шабла се извършва от френската компания “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane”.
През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7.2 по Рихтер, разтърсило северното Черноморие на 31 март същата година. Налага се тя да бъде стегната със специална стоманена конструкция.
Географските кооординати на фар Шабла са 430 32’ с.ш. и 280 36’ и.д., а огънят се издига на 36 метра над морското равнище.”




Гръмоотводът


В същност съставителите на текста са пропуснали, че от втората половина на XX век насам светлината се генерира не от газови горелки, а от електрическа крушка. Модернизации са правени няколко пъти и засягат както мощността на източника на светлина, така и оптиката на кулата. За осигуряване на непрекъсната работа е монтирано и аварийно захранване.



Оптиката


Още няколко любопитни факти:
- близо до фара има едномилен подводен риф и плитчини, причинили немалко корабокрушения;
- стъпалата до прожектора са 132;
- на около 9 м от терена има малко изображение на лъв, изправен на задните си крака, което се приема като свидетелство за участие на български майстори в ремонта на фара;
- фарът просветва три пъти на всеки 25 секунди от залеза на слънцето до изгрева му. Има нарочна таблица за всяка седмица с часовете за работа;
- светлината се вижда на 15 мили навътре в морето, а при ясно време - до 17 мили;
- в стената на фара има вградено послание до бъдещите поколения, което трябва да се отвори през 2056 година.

неделя, 27 март 2011 г.

Земенски манастир (2 част)

<< към първа част

България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.


Св. ап. Петър
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. ап. Павел


Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

Св. Иван Рилски


В стенописите не се пропуснати църковните воини.

Св. Нестор
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. Теодор Стратилат
(източник Википедия, изображението е преработено)


Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.

Молитвата в Гетсиманската градина
(върху южната стена)


Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.

Залавянето на Христос в Гетсиманската градина


Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.

Успение Богородично


Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.

Подът в църквата


Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.

вторник, 8 март 2011 г.

Съкровището от Врап (9 част)

<< към осма част

Заключения и извод
1. Съкровището е намерено близо до с. Врап, западна Албания през 1902, но после части от него са изкупувани и описвани в продължение на няколко години. Това поражда и разлики в начина на класификация:
- Й. Стжиговски (първия описал съкровището) в “Altai - Iran und Völkerwanderung" (1917) документира 41 предмета, от които 39 са станали притежание на Й. Pierpont Morgan († 1913);
- според музея в Балтимор съкровището е от 46 предмета, като 44 от тях са в Метрополитен мюзеум: “The hoard consists of 46 objects, . . . , all but two of which (. . . ) are in The Metropolitan Museum of Art, New York (inv. 17.190.1673-1712)”. Отбележете че информацията за инвентарните номера в скобите не е точна;
- други източници дават съвсем различни бройки.

Заради тези несъответствия се налага да направим равносметка за изложените в Метрополитен арт мюзеум към края на 2010 г. предмети от съкровището. Те са описани с 42 инвентарни номера:
- от 17.190.1644 до 17.190.1646 (три инвентарни номера)
- от 17.190.1673 до 17.190.1701 (29 инвентарни номера)
- 17.190.1704 и 17.190.1705 (два инвентарни номера)
- от 17.190.1707 до 17.190.1712a (шест инвентарни номера)
- 17.191.4 и 17.191.5 (два инвентарни номера)

2. За изясняваване вероятността Аварския хагат да стигне до западна Албания в периода VII-VIII век, е важно да се отбележи:
- от началото на VII век до 626 г. Аварския хаганат получава възнаграждение за опазване на северните граници на Византия и няма данни за негово нахлуване в Албания. Походът срещу Константинопол през 626 г. (а и други такава аварски набези срещу Византия) e през древният римски път Via militaris (Белград - Ниш – Сердика) и е твърде далеч от с. Врап (западна Албания);
- през следващия половин век нито има отбелязано аварско нахлуване в земите на днешна Албания, нито там има привлекателна плячка, нито Аварския хаганат е в състояние да осъществи сериозно нападение срещу Византия;
- след 680-684 г. до края на съществуването си Аварския хангат е отделен от земите в днешна Албания от Куберова България.

3. В съкровището от Врап има нови и износени елементи както и недовършени отливки – т.е. става дума за работилница, която предполага отседналост и прави отново неубедителна версията за пренос на съкровището от Аварския хагант по време на военен поход.

4. Куберова България е свързана с Аварския хангат по две линии:
– основаването на Стара Велика България е и от български племена, влизащи дотогава в състава на Аварския хангат;
- чрез преселниците от Аварския хангат, пристигнали заедно с Кубер при преместването му в Керамисийското поле.

5. Според археологическите разкопки Куберова България се е разрастнала и вероятно е владяла (самостоятелно или в съюз с местни племена) земи, влизащи в състава на днешна Албания. Изглежда вероятно и оспорването с Византийската империя на пристанищата, в частност Дуръс (с. Врап е близо до това пристанище).

6. Има множество археологически находки от Първата българска държава които удивително приличат на съкровището от с. Врап.



Ажурна коланна тока с грифон от Преслав (от “Формиране на старобългарската култура VI-XI век”, Станчо Ваклинов)




Велино (Шуменско), VIII век (от Интернет)




Средновековно украшение, Силистренски музей (от Интернет)


7. Върху един от елементите на коланите гарнитури от с. Врап е гравиран клански знак (който по разбираеми причини не можах да видя), идентичен със знак върху княжески колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария). Това е накарало сръбския археолог Й. Ковачевич да преположи, че канският клан (род), на когото принадлежат съкровищата от Озора и от Врап, е един и същ. Има множество податки, че това е българският род Дуло.

При тези дадености само елита на Куберова България e имал потенциала и интереса от края на VII век и през VIII век да изработва и събира (а вероятно и мотив да укрие) съкровище в днешна западна Албания, чийто стил има сходства с артефакти от Аварския хагант и Първата българска държава. Приликата с аварските находки има логично обяснение, а българската идентичност на Кубер и неговото държавно формирование на практика не се оспорва.

Изказваме благодарности на семейство Gil Valazquez - Angelov, без чиято любезна покана и съдействие не би могло да се осъществи написването на тази поредица.

неделя, 27 февруари 2011 г.

Съкровището от Врап (8 част)

<< към седма част

Златни ленти, кюлче и обици


Търпеливите читатели за първи път в Интернет могат да видят снимки на трите златни ленти и обиците от съкровището във Врап.

1. Три златни ленти (инвентарен номер 17.190.1644, 17.190.1645, 17.190.1646)



2. Парче от златно кюлче (ingot), инвентарен номер 17.190.1680
Размерите му са 6.9 x 1.7 x 0.9 cm.



3. Комплект от две златни обици (17.191.4, 17.191.5)



петък, 18 февруари 2011 г.

Съкровището от Врап (7 част)

<< към шеста част


Гарнитури за колани – апликации/украшения и незавършени отливки


1. Златна ажурна апликация за колан (инвентарен номер 17.190.1686)
Размерите са 5.4 x 3.9 x 0.6 cm.



Златна ажурна апликация за колан (инвентарен номер 17.190.1686)


2. Две златни апликации - украшения за колан
Малката апликация е с размери 3.3 x 1.9 x 0.9 cm, а голямата - 3.3 x 2.6 x 1 cm.



Златна апликация - украшение (малка) за колан или каишка 17.190.1683




Златна апликация - украшение (голяма) за колан 17.190.1697


3. Три незавършени (несполучливи) отливки
Точно тези отливки свързват цялото съкровище с работилница за изработка и ремонт.



Отливка с инвентарен номер 17.190.1676 и размери 5.4 x 4.1 x 1.3 cm




Отливка с инвентарен номер 17.190.1696 и размери 3.9 x 3.6 x 0.9 cm




Отливка с инвентарен номер 17.190.1701 и размери 5.5 x 3.5 x 2.8 cm


четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Съкровището от Врап (6 част)

<< към пета част


Гарнитури за колани – монтажни токи и пластини


В съкровището от Врап има следните монтажни токи и пластини:

1. Четири златни монтажни токи с халки (инвентарни номера 17.190.1681, 17.190.1684, 17.190.1689 и 17.190.1693)
Размерите им са съответно:
- 5.7 x 3.2 x 0.8 cm;
- 5 x 3.9 x 1.2 cm;
- 5.4 x 3.9 x 0.6 cm;
- 5 x 3.3 x 1.4 cm.



Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1681




Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1684




Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1689




Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1693



2. Две златни токи за монтаж, всяка с по два отделни нита (инвентарни номера 17.190.1682 и 17.190.1690)

Видът и размерите им се отличават незначително – дължината е 4.8 - 5 см, ширината – между 2.2 и 2.3 см, а дебелината - 1.1 cm.



Златни токи за монтаж, всяка с по два отделни нита (инвентарни номера 17.190.1682 и 17.190.1690)


3. Три златни пластини за монтаж с отделни нитове (инвентарни номера 17.190.1685a-d, 17.190.1694a-b и 17.190.1695)
3.1. Златна пластина (инвентарен номер 17.190.1685a) с четири дупки, огъната по средата, заедно с три отделни нита.
Пластината е незавършена, а размерите й са 2.5 x 3.8 x 1.2 cm.


Златна пластина за колан (незавършена) с трите нита, инвентарни номера съответно 17.190.1685a-d


В интернет може да се намери и снимка с поставени трите нита.

3.2. Комплект от две златни пластини като едната е с правоъгълен отвор, а другата похлупва отвора и има две дупки за нитове, но е комплектована само с един отделен нит
Размерите на по-голямата пластина (с отвора) са 2.1 x 2.6 x 0.1 cm, а на другата - 1.2 x 1.9 x 0.5 cm.



Комплект златни пластини за колан с нитове 17.190.1694a-b


В интернет може да се намери и отделни изображения на пластините.

3.3. Профилирана златна пластина, комплектована с четири отделни нита
Пластината има следните размери: 3.9 x 2.5 x 0.6 cm.



Златна пластина за колан с нитове 17.190.1695


сряда, 26 януари 2011 г.

Съкровището от Врап (5 част)

<< към четвърта част

Гарнитури за колани – накрайници и катарами

Металните коланни гарнитури (принадлежности) през Средновековието включват катарами, токи, накрайници за колана или каишки към него, апликации и пластини. Златни коланни гарнитури на практика са използвани само в аристократичното мъжко облекло.
В съкровището от Врап за описание на предметите от коланните гарнитури са използвани 27 различни инвентарни номера за:
- 1 накрайник на колан;
- 7 накрайника за каишки;
- 3 незавършени отливки;
- 1 катарама и 1 остатък от катарама;
- 3 златни апликации (англ. hole guard);
- 4 монтажни токи с халки;
- 2 токи с халки, за монтаж с отделни нитове, всяка заедно с по два нита;
- 2 украшения за колан или каишки;
- 3 пластини за монтаж с отделни нитове (една с четири дупки и огъвка по средата заедно с три отделни нита, един комплект от две пластини като едната е с правоъгълен отвор, а другата похлупва отвора и има две дупки за нитове, но е комплектована само с един отделен нит и една профилирана пластина комплектована с четири отделни нита);
- 1 апликация.
Тези предмети включват 12 броя златни нитове.
Съкровището в тази си част е доста разнородно:
- някои от предметите имат сложна украса за разлика от други, които са изчистени от излишни детайли;
- част от фитингите не са употребявани, а други са сравнително износени;
- няколко бройки са несполучливи отливки, има и недовършени предмети.

1. Ажурен златен накрайник за колан (инвентарен номер 17.190.1673)

Размерите на накрайника са 12.7 x 3 x 0.5 cm.



Златен накрайник за колан (инвентарен номер 17.190.1673)


2. Седем златни незавършени накрайници за каишки (инвентарни номера 17.190.1674, 17.190.1675, 17.190.1677, 17.190.1687, 17.190.1692, 17.190.1699, 17.190.1700)
Размерите на накрайниците варират, но са в следните граници: дължина от 5.5 см до 5.7 см, ширина в интервала 2.4 - 2.5 см и дебелина 7-8 мм.



Всичките накрайници за каишки


Ето и един накрайник в едър план:



Златен накрайник (незавършен)


3. Златна катарама (инвентарен номер 17.190.1678) и фрагмент от златна катарама (инвентарен номер 17.190.1691)
Катарамата е с езиче за закрепване в дупка от колана и е с размери 8.8 x 4 x 1 cm.



Златна катарама (инвентарен номер 17.190.1678)


Размерите на плочката – остатъка от катарама - са 3 x 2 x 0.8 cm.



Фрагмент от златна катарама (инвентарен номер 17.190.1691)


4. Три златни апликации (англ. hole guard), с инвентарни номера 17.190.1679, 17.190.1688, 1698
Размерите им са съответно 2.5 x 2.2 x 0.7 cm, 2.5 x 2.5 x 0.5 cm и 2.1 x 2.6 x 0.7 cm.



Апликация, инвентарен номер 17.190.1679




Апликация, инвентарен номер 17.190.1688




Апликация, инвентарен номер 17.190.1698


А ето и обща снимка на катарамата и трите апликации:


Катарамата с трите апликации